Киното отразява това, което се случва в съзнанието на реални хора с диагноза "множествена личност".

Спомняте ли си филма „На парчета” на М. Найт Шамалан, където Джеймс Макавой изигра блестяща роля със своя Кевин Уендъл Кръмб, в който се поместват 24 различни личности? Шамалан и Макавой създадоха много живописно и с прецизна точност психичната болест.

А "The Crowded Room", където Леонардо Ди Каприо беше маниака Били Милиган, страдащ от синдрома на раздвоение на личността? Преди четиридесет години се е случила тази реална история, а подсъдимият Били Милиган е бил оправдан. През октомври 1977 година, недалеч от Охайският уеслиански университет той бил арестуван и обвинен в три изнасилвания на територията на кампуса. Под дулото на пистолет, Били отвеждал момичета до безлюдно място, където извършвал престъпленията си. В доклада на психолога съдържанието е следното: „Няма ясна представа за характера на обвиненията... Не е способен да беседва с адвокат за собствена защита.” Това е първият случай в съдебната практика, в която диагнозата "раздвоение на личността" се използва за оправдаване на подсъдимия.

Обсесия, раздвоение на личността, тъмно алтер-его ... неизчерпаема тема за трилъри, хорър и психологическа драма. От „Психо” ... до "Сплит". Как киното отразява това, което се случва в съзнанието на реални хора с диагноза "множествена личност".

През 1886 Робърт Луис Стивънсън, публикува романа си "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд". Най-класическият пример на раздвоение на личността, където двете съзнания са като символ на добрата и лошата страна на една личност. Пристрастено извратено чудовище в тялото на един уважаван джентълмен, Стивънсън е искал да покаже как понятията в норма могат да бъдат и разрушителни. Какво би било, ако във всеки един уважаван мъж с безупречни маниери и възпитание дреме по един Хайд? Вдъхновени от историята няколко режисьора създадоха безупречно своите филми – от 1913 на Herbert Brenon... до 2008 ма на Paolo Barzman. 

Луис Стивънсън отрича да има връзка между събитията в неговото произведение и реалния живот, но в същата година е публикувана статия от психиатъра Фредерик Майер за явлението "множествена личност" и дисоциативното разстройство, в която той споменава известният по онова време случай с французина Луи Виве, един от първите регистрирани случаи. Съвпадение? 

Много режисьори в киното по пътя на алтернативното "АЗ" ни демонстрират точно това, което Карл Густав Юнг нарича „Сянка” – част от личността, която потиска и отхвърля личността като ненужна. Сянката може да се „съживи" в мечтите и халюцинациите, под формата на зловещо чудовище, страшен демон или дори... омразен родственик.

Юнг вижда като възможност по време на лечението да се даде възможност на Сянката да се структурира в личността.

Във филма "Аз, моя милост и Айрин" Чарли Бейлигейтс (Джим Кери) е добряк, учтив и трудолюбив, а другата му личност е хипер-агресивното „аз” – Ханк, над когото Чарли повежда битка, заради сърцето на Айрин. 

Във филма "Психо" поведението на героя на Алфред Хичкок, Норман Бейтс изключително напомня на поведението на реални хора с Дисоциативно разстройство на идентичността (от Англ. Dissociative identity disorder (DID). Интересното при Хичкок е, че той не се фокусира върху вътрешните терзания на своя персонаж, нито на разрушителната сила на родителски отношения, когато те са сведени до контрола и притежаването. Hорман губи битката за независимост и правото си да обича някой друг, той буквално се превръща в майка си, която унищожава всичко, което е в състояние да измести нейният образ от главата на сина й. Как можем да забравим усмивката на Норман в последния кадър, тя изглежда наистина зловещо, защото очевидно не му принадлежи.

Психическият механизъм, който поражда или генерира разделението, е призван по-скоро да избави човека от прекомерен стрес. „Във всички нас съществува универсален механизъм на дисоциация като реакция при силен стрес, обяснява руският клиничен психолог и когнитивен терапевт Яков Кочетков. Когато прекомерно се страхуваме, част от личността ни – или по-точно, времето, което заема личността ни се губи. Често подобно състояние възниква по време на военни действия, катастрофи и др., когато човек е в атака или пада от летящ самолет, въобще, в момент, когато можеш да видиш себе си отстрани.” 

„При много хора се е случвала дисоциация, а при някои дори регулярно, защото тя действа като главен механизъм за защита в условия на стрес”, пише психотерапевта Нанси Мак-Уилиямс. Да, психиката ни е способна да заобиколи всичко, което не ни допада, да го измени така, че да ни защитава от неприятните чувства, и ние всички живеем, сякаш оплетени в защитни механизми. 

В сериала „Съединени щати на Тара” / United States of Tara, сюжета също е построен върху дисоциативното разстройство, Тара, която трябва да решава доста обичайни проблеми – в романтичните си отношения, в работата или с децата. Нейните „личности” са едновременно и източник на проблемите, но и спасителите. Всяка една от тях съдържа в себе си частичка от личността на Тара - домакинята Алис, която олицетворява дисциплина и порядък или Супер егото, тийнейджърката на 16, детето и нейните детски преживявания, « Gimme », алтер егото, и грубият ветеран Бък – неудобните желания. 

Истината е, че във филмовите истории, сценаристи и актьори се опитват да разберат какво чувства човек с раздвоение на личността. Във филма „Трите лица на Ева” The Three Faces Of Eve (1957) се срещаме с кротка и блага жена, която разбира, че излиза и се забавлява като луда всяка събота вечер – не пуши, но открива цигари в чантата си, не пие, но се буди с махмурлук, а също и открива, че носи секси неща... Във филма Sybil / Сибил (1976) историята е за младо момиче с мъчителен живот, поради това, че в нея живеят поне 13 различни личности на поведение. И двата филма са базирани на действителни и реални събития.

От една страна, филмовата индустрия има своя собствена логика: интригата трябва да забавлява зрителя и това е по-важно, отколкото да му каже за това каква е реалността. От друга страна, от къде другаде да черпи вдъхновение, ако не от реалния живот? Въпреки завладяващите сюжети, пресъздаването на покъртителни истории, влиянието на играта на актьорите, във филмите раздвоението на личността е само инструмент за създаване на самата история. 

Основното, което трябва да знаем е, че самата действителност е много по-сложна, оплетена и разнообразна и отколкото можем да я видим на екрана.