САМОКРИТИКАТА

Всички ние, рано или късно, се сблъскваме с неуспеха. Как трябва да реагираме? Прекалената самокритика и самобичуване водят до загуба на самочувствие. Понякога ние самите се превръщаме в най-големия си враг, казва Ален де Бутон от The School of Life, Париж. Той ще ни посъветва как да преоткрием своите достойнства:

Когато се провалим или нещо липсва в живота ни, било то проект, работа, връзка, сме склонни да реагираме по различен начин. В единият случай хората се самосъжаляват като приписват всеки неуспех и падение на другите, а те нещастните са потърпевши от ситуация, в която нищо не зависи от тях. В другият случай, когато се самобичуват, поемайки цялата вина върху себе си, търпят свръх самокритика за всеки неуспех. 

В съвременния начин на живот твърде често се чувстваме ограничени, за да осъществим своите възможности и набелязани цели. Учим се да поемаме отговорност и да си даваме сметка за своите недостатъци. Когато сме твърде самокритични трябва да направим анализ на ситуацията и правилно да преценим доколко неуспеха се дължи на наши грешки. В противен случай сме застрашени да изпаднем в депресия и нежелание за посрещане на новите предизвикателства в живота.

В следващият момент е важно да анализираме ситуацията и на емоционално ниво. Мнозина в своята самокритичност забравят да ценят себе си, смятат се за недостойни, таят в себе си ниско ниво на самочувствие. Затова е важно в момент на провал, да правим неща, които умеем, да направим нещо за нас самите или за другите. Дайте поле за действие на вашата креативност, направете нещо за хората, които ви ценят, направете сам на себе си комплимент. Самоомразата е най-големият ни враг. Ние трябва правилно да преценяваме своите умения и да ги демострираме. Да докажем сами на себе си, че можем да бъдем ползотворни, ако не в едно, то в друго.15 минутна медитация, в която да коригираме своите недостатъци:

Нека си дадем сметка дали не преследваме успеха на всяка цена. Няма нищо по-естествено от това да заставаме пред предизвикателствата на живота и да се борим за своя успех, но също така трябва да имаме ясна представа за вложените сили, причините довели до неуспех и преценка за своите умения.

Нека също така направим една ретроспекция за минали събития от нашия живот. Кога и на какъв етап сме били самокритични, в позиция от сегашните моменти можем да направим една по-точна преценка за нещата от миналото. Дали винаги ние сме били отговорни за провала, или сме били жертва на дадена ситуация, в която не всичко е зависело от нас. Помислете върху това, че и най-талантливите и успелите в живота също са се сблъсквали с провал, успехът е като плански път, който трябва да извървим, за да се качим до върха.

Не забравяйте, че шансът съществува. Най-критичните към себе си не вярват в случайността и шанса. Те държат себе си отговорни за всичко и са твърде големи реалисти. Отдайте загубата на лошият късмет и толкова. Защото късметът е реален компонент в живота, не винаги всичко зависи от нас и нашият контрол.

Вашата стойност като човек не зависи от външни фактори. Вашите материални успехи, кариера, или да се борите за любовта на някой, който не се интересува от вас, или не ви обича достатъчно, това е една миниатюрна част от вашият път в живота. Помислете си за други грижовни, ласкави и любвеобвилни хора във вашият живот. Помислете за безусловната любов, родители-деца, за любовта и уважението към самият себе си. Ние сме твърде ценни сами за себе си, за да плащаме цената на своето недоверие, самоомраза, самобичуване и неуважение. Може би сте пропуснали много неща, може би не сте успели на всяка цена, но имате право да живеете в разбирателство и прошка, това е правило за всички хора на планетата.