Ти говориш, но думите ти пропадат от пусто в празно. Партньорът ти те чува, но разговор не се получава, чува някак в себе си, без външен израз или емоция. Някак си не присъства в семейството, мълчанието му се забива в теб, като невидима стрела, докато един ден "избухнеш" в крясък. Следват викове, скандал, обиди... Това напълно унищожава доверието и надеждата, че можете да продължите така и за в бъдеще.
Демонизиране
Вашата връзка в семейството е опасно небалансирана и отношенията ви са в абсолютна криза. Сблъсквайки се с мълчанието на своят партньор, другият подлага всичко под съмнение - чувствата, любовта, верността... Наистина, може ли човек обичайки да причинява болка, виждайки страданието - да го подсилва, вместо да се стреми да облекчи ужасните чувства? И ти продължаваш сам по пътя на разочарованието, на твоите очаквания отговаря скептицизмът, съмненията се превръщат в убеждения...
Да, мълчанието е насилник без удари, без никакво движение пронизва сърцето ти, пречупва всичко изградено, подкосява краката ти и стоварва на земята всеки надигнал се импулс за надежда. Тази тишина предизвиква оглушителен шум в главата ти, като оставя пространство единствено за фантазмите, които се надигат от съмненията. Вие сте в противоречиви, объркани и болезнени чувства.
В огромното пространство на недоизказаното се изстрелват само думи - обиди, които не могат да се забравят, дори преповтаряни по няколко пъти. Понякога, в опита си да достигнеш до другия, използвайки най-благите си подходи, най-непринудени ситуации, за да предизвикаш разговор, получаваш нещо кратко, изстреляно - "Не знам".
Невъзможност за провеждане на диалог
В едно семейство, или двойка, разговорите са от изключително значение, ние комуникираме и това е неизбежно. Комуникираме, за да изразим радостни събития, комуникираме и за да изразим разногласията си. Когато единият партньор е потънал в себе си, мълчи и отказва да комуникира, обрича връзката на провал, унижавайки и обезценявайки мъжът /жената/ до себе си.
Да опитаме
Ние всички сме имали на моменти нашите малки "сблъсъци" в отношенията си. Понякога дори минават границите на допустимото, изричаме думи, за които после съжаляваме, прокрадват се неуважението, страданието... Но това, което ни запазва като двойка е нашата комуникативност, да поговорим, да си кажем истината, защото дълбоко в сърцето си ние обичаме и уважаваме човека до нас.
Защо?
Навярно безкрайно и до болка от ехото на собствения си глас сте се питали - Защо? Защо мълчи, какво се случва? Отговорът не е само един, повярвайте, и не толкова естествен като - той/тя поставя връзката ни под въпрос, той/тя вярва, че не е създаден-а за партньорство и му/й липсва независимостта, той/тя не полага минимално усилие, защото иска да се разделим... всички тези отговори са верни, но не носят достатъчност.
Искам да бъда сам/сама
Съвместното ви съжителство болезнено е отключило един екзестенциален въпрос в партньора ви - Когато бях сам/сама ми беше по-добре. Но липсата на смелост да реши нещата веднага го изкарват от равновесие, и той/тя потъват в мълчание, давайки си време да решат какво искат, или просто оставят събитията да се наредят от само себе си. Мълчанието идва постепенно, на интервали и позиционирайки се в пространството. Завзема, руши интимност, желанието за диалог, хармонията и доверието. Мълчанието слага край - на връзката, на ангажимента, на брака, на построеното до днес. Защото за да има двойка са нужни двама, за да вървят един до друг, те трябва да вървят ръка за ръка, да са с протегнати ръце за прегръдка, отдаващи се един на друг.
Коментари
Публикуване на коментар