Нарцистичният индивид може да срещнете навсякъде - в двойката, семейството, работата и във всяка общност – училище, университет, сдружение... Неговите разговори и реплики приличат по-скоро на „майтапене” или на обикновено заяждане, нерядко може да ви остави с впечатление, че „сте си го заслужили”. Всъщност става дума ни повече, ни по-малко за психическо убийство. Защото думите могат да дестабилизират, да манипулират, да съсипват… и да убиват! В какво точно се състои моралният тормоз на нарцистичният тип, до какви средства прибягва, какво изпитва "жертвата" и как да се защити?
Уж дребни на пръв поглед неща, толкова обичайни, че изглеждат дори нормални. Отначало става дума за проява на неуважение, лъжа или манипулация. Впоследствие, ако ние, жертвите не реагираме, то тормоза постепенно се изражда в перверзия с тежки последици за психологическото ни здраве.
Моралният тормоз съществува открай време в семейството, където остава скрит, не рядко и на работното място, когато не можем да си позволим да напуснем, а нарцистичният тип е наш шеф. За съжаление фактите говорят, че в днешно време хората отчаяно се вкопчват в работата си за сметка на здравето си – и физическо, и психическо.
Отделно взети, подробностите изглеждат безобидни, но съвкупността им ги прави разрушителни. Оказваме се въвлечени в игра, често самите ние реагираме по същият начин, за да се защитим. Психолозите са на мнение, че нарцистичният индивид възпроизвежда разрушителното си поведение при всички обстоятелства в живота си – на работното място, в двойката, с децата си.
Насилието в двойката често бива скрито, тайно, отричано или му се придава баналния характер на обикновено доминиране. Засегнатият партньор се смята за съучастник в перверзното общуване или дори за отговорен за него. По този начин се отрича мощта на атаката и сериозното психологическо въздействие на тормоза. Не е лесно да се установят агресиите. Те не оставят видими следи и свидетелите предпочитат да изтълкуват като обикновени конфликтни отношения между двама души.
Кога възниква всъщност този перверзен процес? Когато липсват чувства или, напротив, когато отношенията с любимия човек са прекалено интимни?
Знаем, че прекалената интимност плаши. Точно затова обект на най-голямо насилие ще бъде най-близкият човек. Нарцистичният индивид използва цялото си влияние, за да задържи другия, но се бои от това, че другият е твърде близо и може да го обсеби. Ето защо налага отношения на зависимост, дори и на притежание. Обзетият от съмнения и чувство за вина партньор не може да реагира. Нараненият партньор остава, с надеждата, че всичко ще се промени, но в резултат се случва непрекъсната фрустрация. За това му помага и нарцистичният индивид, като заедно с тормоза и това, което причинява, пречи на жертвата да мисли, за да не осъзнае какво става. Насилникът държи другия на разстояние, за да се чувства в безопасност, за да не бъде обсебен от него, но в същото време го принуждава да понася това, което сам не желае да понася. Задушава партньора си.
При двойката, водена от нарцистично-перверзен индивид, съюзът е смъртоносен – очернянето, подмолните атаки са постоянно явление. Този съюз е опасен, защото засилва чувството за вина у партньора и му пречи да потърси начин да излезе от ситуация, в която е вкаран принудително. Подтиснатият и манипулиран партньор постепенно се отказва от своите мисли за спасение, от своята индивидуалност от страх да не стане по-лошо, напротив постоянно се старае да направи всекидневието поносимо. Често жертви на такива индивиди са жените, особено при двойката, в брака, жената се стреми да запази несъвършената си връзка, за нея това е все пак по-добре, отколкото да остане сама. Практиката показва, че често самите те се подават на манипулацията на насилника и вярват в думите му. Отношенията на тормоз преминават през две фази – първата е перверзното прелъстяване, втората – откритата агресия. В началото на връзката си, или докато сключи брак, нарцистичният човек демонстрира поведение на загриженост и любов, понякога дори прекалена загриженост, склонен е към жестове, които трогват. Но в един момент, понякога постепенно, а ако е брак, веднага след брака, налага своето присъствие във всички сфери на живота на жената, като не й оставя нито едно свободно местенце, където да се почувства самата себе си. Жената отначало се подчинява, за да достави удоволствие на партньора си или да му повдигне самочувствието, защото й се струва нещастен. По-късно се подчинява от страх. Перверзникът дава малко, но изисква много. Старанието може да продължи безкрайно, защото нарцистичния перверзен индивид няма как да бъде задоволен. Напротив, стремежът към обич и признание поражда у него омраза и себизъм. Натискът непрекъснато се усилва, защото нарцистичният индивид се бои от властта на другия. Страхът, че жената до него го превъзхожда, както и страхът, че може да я загуби, води до налудничаво поведение. Затова и приятелските контакти са прекратени с основа цел изолация и липса на възможност за осъзнаване от страна на партньорката, че вече е в ролята на жертва. Т.е. много жени, които живеят с морален насилник престават постепенно да излизат с приятелките си, като дори прекратяват напълно контактите си с тях, тъй като мъжът й не ги харесва. Забележките и тормоза е по всякакъв повод, било то за поведението, външния вид, уменията за справяне. Перверзният търси у другия семето на самоунищожението, което лесно покълва в дестабилизираното общуване.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ВСЪЩНОСТ НАРЦИСТИЧНИЯТ ТИП:
Чували сме легендата за Нарцис от древногръцката митология. Нарцистичният в смисъла вложен в тази легенда е човек, който вярва, че ще намери себе си, като се гледа в огледалото. През целия си живот той търси отражението си в чуждия поглед. Другият във връзката съществува не като индивид, а като огледало. Нарцистичният перверзен индивид е мегаломан. Характерно за него е чувството за величие, краен егоцентризъм, липса на съпричастност. Стреми се непрекъснато към получаване на възхищение и одобрение от околните. Смята себе си за компетентен по всички въпроси, държи се наставнически и поучително, тъй като се води от чувството си за превъзходство.
Под влияние на грандиозното си его, нарцистичният индивид се опитва да създаде връзка с други хора, създава семейство, като целта му е да нападат самолюбието, самочувствието, самоуважението и вярата в партньора, приятеля. Не се интересуват от емоциите и чувствата на другите и често става така, че в семейството той взема решения вместо другият.
Всички опити да се спаси жертвата от моралният насилник, ясно изразяване на разочарования, спорове, опити за бягство, пораждат у агресора гняв и озлобление, както и желание за отмъщение.
Основното оръжие на тези хора са вербалните нападки.
Коментари
Публикуване на коментар