Ние хората постоянно се опитваме да "контролираме" емоциите си или да ги потискаме, за да излезем от ситуация на конфликт и стрес.
Често изтласкваме дори и емоции, които ни доставят удоволствие, защото се страхуваме да осъществим собствените си желания и импулси. В резултат на което често не само че не успяваме да се справим, но и си добавяме солидна доза стрес към емоцията, от която се опитваме да се отървем.
Случва се така, че понякога сме толкова пренаситени от емоции, че ни е трудно да стъпим на краката си, този потоп от настроения ни залива дотолкова, че не успяваме да се възстановим. В своята книга "Интелигентните емоции: Нова психология на чувствата" Франсис Уилкс казва: „Емоциите запалват огъня на страстите - да живеем с този огън, без да ни изгаря."
Тя ни учи да разпознаваме емоционалното си състояние, да откриваме причината за отключването или възпирането, да се научим да трансформираме едно чувство в друго и да живеем балансирано.
Какво можем да направим за себе си? Как да излезем от този омагьосан кръг?
Първо трябва да разберем, че самата емоция не се явява основен проблем. Проблем се явява това, че мозъкът ни регистрира и съхранява единствено възможни реакции, когато сме изправени пред проблем или ситуация. Ето защо ние реагираме по един и същи начин на емоциите, и то не всеки път разумно.
Изправени лице в лице срещу дадена ситуация, в която ние реагираме по един и същ начин, а ни се иска да е различно, трябва да се опитаме да си дадем време. Поне за 2 минути се концентрираме върху дишането си, това ще ни даде възможност да размислим. Например ако ви се удаде случай да наблюдавате отстрани, ще разберете, че истинската причина за гнева не е в самото събитие.
Третият опит е релативизиране /сега и по-късно/. Това е една възможност да се свърже първоначалният шок с психичното конструиране. Например, когато ние започваме да мислим и се тревожим върху дадена ситуация - "той не ми се обажда, връзката ни е обречена, той не е за мен..." нашите мисли ни служат като увеличително огледало и деформират реалните ни представи. Всекидневието е често повтарящо се, ординарно или нормално. Затова то създава усещане за очакване. От своя страна очакванията не винаги се оправдават. Съзнанието се релативизира когато мислим не просто за действието, но и когато сме излезли от тоталността и сме погледнали на ситуацията през призмата на страничен наблюдател.
С тези три опита, приложени на практика ще успеем да се научим да живеем с неприятните емоции и променим рефлексите, които предизвикват в нас.
Трябва да се научим да бъдем търпеливи. Лошите навици се променят бавно, с практика и много търпение!
Коментари
Публикуване на коментар