Все по-често се обсъждат въпроси, свързани с причините, довели до разпадането на една връзка, до криза или пък край на връзката. След сравнителен анализ с мои колеги, консултиращи двойки и семейства, ние имаме следния сценарий за грешките, които водят до финала, 7 еднакви причини в различни ситуации.
1. Сливането.
Парадоксално е, че двойките, които от самото начало са живели в абсолютна симбиоза са най-уязвими. Ангажирани твърде силно с нуждите на партньора, те играят ролята на любовници, приятели, родители. Така капсулирани, чувствайки се защитени, те започват да зависят един от друг. Създали така своя остров, всяка външна намеса, която ангажира само единият от двойката води до криза. Вълнуващ индивидуален проект, израстване в кариерата, дори раждането на дете стават причина за дискомфорт, ревност, несигурност. Постепенно това води до задушаване, дълго задържаните емоции са на път да експлодират. Това е началото на кризата. Непоносимо чувство на неудовлетвореност от една страна, чувство на изоставяне и предателство от друга страна. Повечето двойки се разделят на този етап.
2. Отказ да признаем различието.
Всеки от партньорите е различен. Знаем го на теория, трудно е да го признаем на практика. Често големите конфликти възникват в следствие на малки грешки от ежедневието. Неразбирането, несподелянето, прекалената ангажираност със себе си води до изненада и разочарование от постъпките на другия. Ние правим собствена проекция от желания и очаквания, която пренасяме на партньора си. Регистрираме поведенчески грешки, без да си даваме сметка, че всъщност сме две отделни личности, нещо повече - от противоположен пол. Ние знаем, че мъжете и жените са твърде различни по отношение на своята комуникация и сексуалност. Обикновено жените изразяват по-лесно своята емоция, но са по-сдържани в своето сексуално изразяване. При мъжете е обратно. Чести изказвания при брачния консултант са: "Той не говори достатъчно с мен, никога не ме чува", "Тя не вижда усилията, които правя за да се чувства добре", "Забравих какво е секс, тя никога не иска"... изказвания от този род са свидетелство за отказ да признаем различието, семейната или идилията на двойката е на път да се превърне в бойно поле.
3. Липсата на комуникация.
Убедени, че думите са излишни забравят постепенно да комуникират. Завладяни от мита за идеалната любов, инстинктивната, възпламеняваща, пропускат да осъзнаят колко важно е да споделя и говори за чувствата си една двойка. Това се случва особено при младите хора. Много често отговор на въпроса "Обичаш ли ме" е "Не знаеш ли". А всъщност това е опит за комуникация от страна на задаващия въпроса, желание да опознае другият, желание да си даде сметка защо са един с друг. Как без думи можем да разкрием желанията и нуждите на другия? Как да обсъдим общи проекти? Как да планираме? По този начин се фантазира един за друг, затова разочарованието един ден е твърде болезнено. Казваме - Не си това, за което те мислех, Аз вярвах в теб... и други в този ред на мисли. След време това води до недоразумение и отчаяние. Този тип двойки, когато бъдат посъветвани да споделят, отговарят - "Няма смисъл, много добре знам какво ще ми каже" . Убедени, че се познават добре, те вярват, че говоренето и споделянето няма да промени нищо. По този начин слагат бариера помежду си като се отдалечават един от друг, вместо да се стремят да бъдат заедно.
4. Партньорът спасител.
Двойка, създадена на базата на допълващи се нужди - проблем с алкохола, депресия, професионален неуспех. Неусетно се чувстват абсолютно необходими един за друг. От приятели един ден се оказват в любовния вихър. Много често при тези двойки единят се възползва от слабостта на другият, показва надмощие и забравя, че в любовта трябва да са равнопоставени, за да вървят един до друг. В единият случай "болният" оздравява, не се нуждае повече от грижите и съветите на партньора си и иска да продължи сам, тъй като се чувства потиснат. Защо е така? "Добрият съветник и приятел" вместо да помага, изкуствено поддържа недостатъците или пристрастеността на любимият, за да може да продължи да съществува връзката. Във вторият случай "спасителят" се проваля, тъй като подхранва чувството на неудовлетвореност и гняв, вина и страдание у партньора.
5. Липса на общ житейски план.
В еуфорията от първите месеци на връзката много млади двойки продължават да живеят "за днес" и избягват да проектират своето общо бъдеще. Завладяни от ентусиазма и спонтанността бъдещето пред двамата се оказва неясно, "едно празно пространство", скучно и еднообразно. Много често единият от двойката започва да запълва това "празно пространство" с живот извън любовното гнездо, за да почувства отново вкуса на вълнуващите емоции и желания. Други, за да запълнят празнината решават да се оженят, да имат деца, но се оказват в задънена улица, тъй като нямат вече същият плам и енергия един за друг. Това е така, защото вместо да засягат в дълбочина развитието на връзката, своите очаквания и проекти, те са били всеки за себе си, завладяни от динамичното ежедневие, което неминуемо води до изчерпване. Единият в крайна сметка осъзнава, че трябва да продължи сам. В някои от случаите двойката продължава да съществува от чувство за страх от самота или вина, като "самотните двама".
6. Леност.
"Ако се обичаме достатъчно ще бъдем един с друг, ако се разделим, значи не сме се обичали достатъчно", "Ако не си пасваме сексуално, значи не сме създадени един за друг", "Явно не ни е писано да сме заедно, съдба". Много двойки са убедени, че за да съществува тяхната двойка, не е необходимо да полагат усилия. Ако нещо не е наред както трябва, ако възникнат различия, ако проблемите нарастват, те се отказват. Свикнали да "превключват" на следващия, те се превръщат в консуматори, задоволяващи желанията си за момента. При всяка фрустрираща ситуация те изпадат в депресия и се отказват. Не си дават сметка, че партньорството, брака, не се изгражда от самосебе си, а се гради от двамата във времето.
7. Фатализъм.
Много двойки считат, че е твърде късно, за да се преодолеят различията, конфликтите, липсата на секс. Това е така поради липса на желание, чувстват се безсилни, износени от дългият брачен живот или връзка без развитие. Много често таят скрита агресивност един към друг и се изказват отрицателно за партньора си пред близки приятели. "Писна ми вече". Правилният отговор би бил да се потърси проблема, да се говори, да се търси топлината в брачното ложе. С помощта на психолог или терапевт, ако е нужно.
Защото грешките които се правят, когато двойката се опитва да си помогне могат да са в грешна посока:
- Когато дойде детето. Много двойки мислят, че идването на детето ще разреши проблемите като с магическа пръчка. Това далеч не е така. След като еуфорията с раждането на детето отмине се задейства отново факторът, връщащ ни обратно към старите проблеми. Защото те не са изчезнали. Много често се оказваме в капана на разногласията, вече свързани и с третия член на семейството - при двойки където липсва комуникация. При симбиозните двойки - детето става единствена грижа на единият от родителите, другият се чувства изоставен и наранен. Раждането на дете в проблемни семейства и двойки далеч не е правилното решение. В най-добрият случай двойката трябва да премине отново през идентифициране, обсъждане и премахване на проблеми и конфликти.
- Връзката ни е непоправима. Много двойки се разделят, убедени, че това е правилният начин, впоследствие изпадат в депресия, напрежение, болка от липсата на другият, но не правят опит да възобновят връзката. С помощта на консултант или терапевт насоката е, че ако двойката се чувства добре, освободена, жизнерадостна след раздялата, или поне единият от двамата е, раздялата в случая е правилното действие. Ако продължават да изпитват емоции във връзка с партньора си, то това не е единственият изход, едно ново начало е възможно. В противен случай липсата на вербална комуникация, неразрешените конфликти, мълчанието между двамата, липсата на срещи, чувството на горчивина и обида, всичко това ще заседне дълбоко и ще замръзне в позицията на отбрана и агресия. Загубвайки доверие и съпричастност ще се окаже проблем в изграждането на бъдещи връзки и при двамата партньори.
И да засегна още един проблем - ПАРИТЕ: ябълката на раздора.
Франсоа Санд, брачен консултант, разказва защо парите са негласната причина за раздяла при всеки две от три проблемни двойки. Ако двойката не разговаря в началото за своите облаги, инвестиции, оборотни приходи, но е от изключително значение всеки да внася своят дял по равно в общите разходи, това в бъдеще се оказва проблем. Ако единият от партньорите в следствие се окаже без достатъчно средства, без работа, и на издръжката на другият, това води до криза и срив в семейството. Ако са имали предварително своето споразумение, но в последствие единият се оказва в позицията на печелещ, другият е във финансова криза, това също води до раздяла. Защо е така? Парите при такива двойки се превръщат в единствен индикатор за доверие. "Ще си поделяме разходите, за да сме в безупречни отношения", казват те. И когато това се окаже невъзможно, тази двойка не може да съществува. Ще кажете - "Е, да, но мъжът все още е нормално да се грижи за жената и семейството си". Ще се учудите на следната европейска статистика, 70 % от мъжете са способни да напуснат жена, която поради една или друга причина е финансово нестабилна и без достатъчно приходи. Парите, те също са борба за власт и надмощие, както в живота навън, така и в семейството. Имащият финансова независимост е силен и независим в бизнеса, такъв иска да остане и от позицията на любовник. Във вторият случай богатите мъже търсят отново равнопоставени и богати жени, защото са несигурни в чувствата на жената, която отива да живее на негова издръжка. "Обичаш ме заради парите или заради това което съм", "Каква стойност имам аз в очите ти, като човек, не като бизнесмен". И в този случай жената остава дълго време под впечатлението, че е с този мъж заради парите. Когато ролите са разменени: Много мъже се притесняват от факта, че заплатите им са по-ниски от тези на партньорките им. Те се тормозят от вина, че не могат да изпълняват ролята на мъжа и главата на семейството. Боят се от това, че жената ще заеме господство и контрол над тях, което не се отразява добре на двойката и неминуемо води до конфликти и несподелени чувства. Както и до раздяла.
Франсоа Санд, брачен консултант, разказва защо парите са негласната причина за раздяла при всеки две от три проблемни двойки. Ако двойката не разговаря в началото за своите облаги, инвестиции, оборотни приходи, но е от изключително значение всеки да внася своят дял по равно в общите разходи, това в бъдеще се оказва проблем. Ако единият от партньорите в следствие се окаже без достатъчно средства, без работа, и на издръжката на другият, това води до криза и срив в семейството. Ако са имали предварително своето споразумение, но в последствие единият се оказва в позицията на печелещ, другият е във финансова криза, това също води до раздяла. Защо е така? Парите при такива двойки се превръщат в единствен индикатор за доверие. "Ще си поделяме разходите, за да сме в безупречни отношения", казват те. И когато това се окаже невъзможно, тази двойка не може да съществува. Ще кажете - "Е, да, но мъжът все още е нормално да се грижи за жената и семейството си". Ще се учудите на следната европейска статистика, 70 % от мъжете са способни да напуснат жена, която поради една или друга причина е финансово нестабилна и без достатъчно приходи. Парите, те също са борба за власт и надмощие, както в живота навън, така и в семейството. Имащият финансова независимост е силен и независим в бизнеса, такъв иска да остане и от позицията на любовник. Във вторият случай богатите мъже търсят отново равнопоставени и богати жени, защото са несигурни в чувствата на жената, която отива да живее на негова издръжка. "Обичаш ме заради парите или заради това което съм", "Каква стойност имам аз в очите ти, като човек, не като бизнесмен". И в този случай жената остава дълго време под впечатлението, че е с този мъж заради парите. Когато ролите са разменени: Много мъже се притесняват от факта, че заплатите им са по-ниски от тези на партньорките им. Те се тормозят от вина, че не могат да изпълняват ролята на мъжа и главата на семейството. Боят се от това, че жената ще заеме господство и контрол над тях, което не се отразява добре на двойката и неминуемо води до конфликти и несподелени чувства. Както и до раздяла.
Коментари
Публикуване на коментар