ЗАЩО НЕКОМПЕТЕНТНИТЕ ХОРА НЕ РАЗБИРАТ СВОЯТА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ?
Хората, които по природа са лишени от чувство за хумор обожават да разказват анекдоти. Тези, които всъщност не умеят да шофират, обожават да дават съвети по кормуване. Шефове, които нямат и базова представа в сферата, в която работят, обожават да критикуват служителите си и при всяка възможност да им напомнят, че не разбират от работата си. Защо обаче некомпетентните хора не осъзнават своята некомпетентност?
Това се случва по силата на така нареченият ефект Дънинг - Крюгер: хората с нисък интелект, съвсем скромно ниво на квалификация и тесен кръгозор, по силата на своите скромни способности не разбират, че решенията, които вземат са грешни, а талантите и способностите, които си приписват - погрешни. Ето защо им се струва, че те не грешат, действията им са обосновани и повече от другите разбират смисъла на ситуацията. С течение на времето, тази нагласа придобива характер на психологическа защита: ограничените хора дори ще започнат да защитават своето виждане и правотата си и ако в дадена ситуация някой им се противопостави, то профанът ще се стреми със всички сили да изгони компетентният и знаещият от полезрението си.
Впрочем, именно при умните се наблюдава обратен ефект: те много добре разбират колко умения в реалност притежават, какъв е обсега на знанията им и колко могат да усвоят в бъдеще, те имат занижена оценка на собствените си способности и интелект и често недооценяват своя принос в обществото. Или казано така: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните – да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност. Аз знам, че нищо не знам, е казал мъдреца Сократ, който често попадал под упреците на глупците и самодоволните. Та възможно ли е тесногръдите хора да признаят интелекта и мъдроста на мъдреците? Категорично не.
Този ефект беше описан теоретично, а след това доказан и експериментално през 1999 г. от двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger). Те започнали това изследване, вдъхновени от съдебния случай на крадеца МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице. Той е бил сигурен, че след като лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, то тогава лицето му няма да се вижда от камерите. Психолозите Дънинг и Крюгер решили да проучат по-задълбочено историята на г-н МакАртър. Те били заинтригувани от пълната увереност на Уилър при нисък интелект и некомпетентност.
„Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание. Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания.“ – установяват Дънинг и Крюгер.
Помислете си колко пъти сте се сблъсквали с хора, които са ви нападали от позицията на знаещи и можещи, а помислете колко от другите хора познават вашата работа, дали си имат някаква представа за вашите специализирани познания. Но осъзнаваме ли, че всъщност знаем много малко, защото не можем да бъдем компетентни във всяка една област, и колко много области на знанието съществуват, в които ние не сме експерти. Ефектът Дънинг-Крюгер се отнася за всички, които не осъзнават, че са на дъното в областта, в която претендират, че имат знания. Но и за тези, които не осъзнават, че може да сте експерт в някоя област, компетентен в друга, но невежа по отношение на много други.
Затова винаги трябва да се съмняваме в личните си познания, да не спираме да се развиваме, но и да уважаваме чуждата компетентност.
Коментари
Публикуване на коментар