ДИЕТИ И ПСИХИКА : споделено




"Протеинова, нискокалорична, разделно хранене, нисковъглехидратна... опитах всичко. Четях в интернет, посещавах форуми, възхищавах се на резултати, но после килограмите се завръщаха с пълна сила щом започнех да се храня нормално. Удивлявах се на приятелките си, които поддържаха фигурата си, обвинявах се... В един момент забелязах, че живота ми се превърна в броене на калории, не се чувствах добре в тялото си, не се наслаждавах на живота, не обръщах внимание на партньора си... разделихме се. След месеци на обвинения, депресия, затваряне в къщи си казах - Край, спирам. Ще променя нещата за себе си. /П., 31 год.
Спомням си, че винаги съм се чувствала пълна, още от 14 годишна започнах да осъзнавам, че не съм достатъчно привлекателна като приятелките си, момчетата не се влюбваха в мен, имаха ме за приятел, споделяха кой коя харесва, а смея да кажа, че имам красиво лице. Започнах с лишения. За 10 години опитах всичко, хапчета за потискане на апетита, хапчета, които топят мазнини, гладуване, и за всичко това по-късно платих цената. Чувствах се огромна, грозна, с разбита психика, изпитвах непрекъснат глад, здравословно също не бях добре. Това се отрази в отношенията ми с хората, приятели, семейство. Тогава реших да променя нещата. Заочнах да чета литература по здравословно хранене. Разговарях с хора, които са променили начина си на живот. Консултирах се с вас. Това беше един нов подход за мен. След месец аз успях да намеря своя баланс. Започнах да възприемам себе си, това което съм, осъзнах че съм красива и секси. С този нов метод аз сложих край на безразборните диети. Започнах един нов режим на хранене, оптимален и балансиран за самата мен. Най-важното - вече не страдах от това, че отказвам някои храни, чувствам наслаждение, когато се храня, спокойствие.
В общи лини как се храня:
вземам по една супена лъжица студено пресовано масло от семена /ленено семе, сусамово, слънчогледово, тиквено). Порция протеини (фасул, леща, киноа, тофу, грах, пилешко месо, риба, сирене и яйца). Богати на минерали храни като зеле, кореноплодни зеленчуци, кисело мляко, семена и ядки, както и пресни плодове и пълнозърнести храни. Зеленчуци с тъмнозелени листа и кореноплодни (моркови и броколи например). Научих се да консумирам доста плодове (цитрусови, ябълки, круши, горски плодове, пъпеш или банани). Набавях си въглехидрати от пълнозърнести култури (например ориз, просо и пшеница), фибри, 1–1,5 л вода.

Извървях този път, за да намеря себе си, сега се чувствам прекрасно в тялото си, това оказа влияние не само на външния ми вид, но и в отношението ми с хората, семейството, работата ми. Не искам и да си помисля, да се завърна в този ад, в който бях през тези 10 години."
От мен, вашия психолог:

Въобще не обичам да използвам това словосъчетание здравословно хранене, кои храни са вредни и кои са полезни? Според мен хората, трябва да уважават себе си и да са дисциплинирани в това, което целят. Ако желаем да се отървем от излишните килограми, от дебелината си, както повечето наричат проблема си, то те трябва да имат нагласата, потребността и респективно да създадат способност да се грижат за тялото си. Това е първата стъпка, когато се работи в тази насока. Учим се да действаме рационално – осъзнати, информирани и да прилагаме онова, което е добро за нас. 

В случая, както при П. много хора в стремежа си да постигнат внушителни и бързи резултати изпадат в крайности – подлагат се на тотални лишения. Това не е грижа за тялото, а безпощадност и насилие към собствения организъм. Те често страдат от депресии или разстройства, проблем в комуникацията, ниска самооценка и много други. Не се възприемат такива каквито са, не обичат себе си. Затова често проблемът с храната е емоционален, на психическо ниво. Храната играе ролята на заместител. Посредством големи количества храна заместваме липсата на любов например, защото храната е символ на "майката". Чрез храната ние захранваме и нашите емоции - гняв, омраза, любов, щастие... Тя може да ни носи удовлетвореност, но и обратното, да ни кара да се чувстваме нещастни. И прекалено слабите, и пълните хора имат проблем на психично ниво- чрез преяждане или липса на хранене хората се нараняват - психолозите казваме потискане на емоции или "натъпкване" на емоции. Мисля, че успешният метод е да се работи комплексно, би трябвало да търсим най-ефективният начин за решаване на цялостният проблем - дух, тяло, енергия. Защото  самите ние сме скулптори на нашето тяло - това е собствената ни душа и емоции. Затова да не мислим за храната като за враг, да не ангажираме и целият си ден в мисли за храна, да не броим калории, а да изместим фокуса към други неща, които да носят наслада в денят ни.

Коментари