Въпрос, провокиран от множество вълнения в решението си да създадем нов живот, да се докоснем до невероятното чудо чрез съзряване и разбиране за отговорната роля на Родител. Когато изборът ни е съзнателен и си имаме своите аргументи, емоционалната подготовка е повече от естествена. Все повече жени и мъже в днешно време се намират и от другата страна на това решение, наричани childfree (свободни от деца). Каквото и да мислим по въпроса, то е реакция от взаимоотношения, съзнателност, мисли и отношение към външния свят, в основата на което стои инстинктът ни за самосъхранение - най-основният човешки инстинкт. От него произлиза другият силен човешки инстинкт – инстинктът за продължаване на рода. В това отношение силно се открояват и няколко други инстинкти:
Биологичен истинкт за продължение на рода. При животинските видове този инстинкт, разбира се, съществува. При човечеството, вероятно, също е съхранен като биологично наследство. Но първо, на фона на всеобщия егоцентризъм, влиянието на инстинкта е нищожно, второ, кой може да потвърди, че действително е способен да разграничи гласът на вътрешният си инстинкт от гласа на разума си? Всъщност водещата хипотеза по този въпрос е, че човешкият род съществува и се крепи на интимният живот между партньорите, а самият процес носи наслада. Ето това е божественият замисъл. Разумът блокира инстинкта, а сексуалният инстинкт блокира разума, като по този начин се компенсират взаимно, а децата - те са страничният ефект.
Социален инстинкт за продължение на рода. Да искаме деца е нормално и прието. Тази социална програма е закодирана във всеки човек. Не е изкючено да се базира на неуловимият биологичен истинкт, но целта е преди всичко свързана с продължение живота на социума, като цяло, и на отделната личност, в частност. Към тук можем да причислим и следване на традицията и общата представа за това, че щастието, това е семейството, а децата са смисъла на живот на тази земя. При този инстинкт тържествува разума за сметка на първичният биологичен инстинкт.
Желанието да бъдем обичани - тук можем да отнесем самосъжалението и други прояви на инфантилизма. "Никой не ме обича, толкова съм самотна, поне да си имах детенце, което да ме обича". Ако родителят не обича и не цени достатъчно себе си, как детето ще го направи, може, ако го "накара" да обича. Чувствата на родителя, представата за света, се запечатват в детето за цял живот. Това семейство, подчинило се на този инстинкт, рискува да отгледа дете, което е несигурно в своята стойност и стойността на родителите, без това да зависи от факта, че то е най-важното нещо в живота им.
Детето като инструмент за манипулиране - много жени обичат тази игра и много мъже попадат в уловката на тези жени. "Ако забременея, той ще се ожени за мен". Въпреки че манипулирането продължава да се случва и на по-късен етап, при реализирани родители. Използването на детето като инструмент за психологически натиск е един не рядко срещан проблем.
Детето като наследник на материални ценности и обратното като средство за обезпечение - не звучи възвишено, но поне е честно. Истината е винаги за предпочитане пред самозалъгването.
Детето като игра и развлечение - този вариант се явява в следствие на ритъма на професионалния и социалния живот. Когато човек привикне към това да гони непрекъснато някакви цели, то рано или късно, но неизбежно, настъпва момент, когато преследването завършва и човек се озовава в нищото и пустото. В такива моменти някои хора си мислят за дете като за възвръщане към ритъма на живота. По-удачно е такива семейства да си вземат домашен любимец. Детето не е нещо временно, на което да се радваме.
Детето като средство за поправяне на своите грешки - много популярно явление. Детето се използва като средство, за да заживее родителят живота си наново. Или това, което възрастните не са успели да постигнат, ще "заставят" детето да направи. Да стане лекар, музикант, балерина... Това също е, разбира се, игра на човешките комплекси. Отново тук детето се оказва жертва на родителска инфантилност и нещастие.
Детето, като страх пред смъртта - вариант най-малко популярен, но също има своето място.
Да кажем, че в повечето родители има различен процент от всяко едно от изброените. Колкото повече се оповава на инстинкта човек, толкова по-неадекватна ще бъде самооценката му.
Често пъти използваме детето като извинение да избегнем въпросите за смисъла на живота. Това е така, защото именно то е липсващият отговор на екзистенциалните ни търсения.
Интересен момент в съвременният свят е съществуването на "семейно планиране" - раждането на дете не по естествено стечение на обстоятелствата, а по план. Т.е. Където има план, там има разум, а където е разума - там възникват и противоречия.
В много от случаите децата се раждат с някакъв подтекст, който винаги определя егоистичните родителски интереси. Детето не се ражда само за себе си, за него винаги съществува някакъв план.
Ето един съвсем прост тест, който е нужно да се направи преди решението да станем родители:
Щастливи ли сте? Доволни ли сте от живота си? Имате ли неразрешени проблеми? Имате ли финансови проблеми? В живота ви има други жизнеутвърждаващи стремления и цели? Не бързате за никъде, нали?
И най-важното, мили бъдещи родители, помнете, че детето не е средство, не е трофей от спечелена битка, то е плод на любовта, която носите в сърцата си, на майчинското чувство, от което сте изтъкани, то е ваш избор, нека бъде част от това велико житейско пътуване!
Коментари
Публикуване на коментар