Теорията на привързаността е разработена от психиатъра и психоаналитик Джон Боулби. Тя е психологическа, еволюционна и етологическа теория за разбиране на отношенията между човешките същества. Теоретиците на привързаността смятат, че детето има нужда от сигурни отношения с възрастните, които се грижат за него, за да се осигури нормално социално и емоционално развитие.
В самата теория за привързаността, детското поведение е процес на търсене на близост, особено в стресови ситуации. Децата стават привързани към възрастни, които са чувствителни и отговорни в социалните взаимодействия с него и които остават като постоянно даряващи грижи. По-късно децата започват да използват фигури за привързване (познати хора). Родителското поведение води до развитие на модели на привързване, които на свой ред водят до вътрешно работещи модели, които водят индивидуалните чувства, мисли и очаквания в по-късните взаимоотношения. Тревожността при отделяне или мъката, които следват от сериозни загуби са нормални и естествени отговори в привързаното дете.
Привържениците на тази теория стигат до извода, че своите детски реакции ние пренасяме и върху романтичните си отношения. Всички страхове, които сме изпитвали в детството си остават върху нас.
Какви типове привързаност съществува? Можем да определим 4 типа привързаност в отношенията с партньора - Безопасна, Тревожна, Избягваща и Дезорганизирана.
Какво ще рече това?
Безопасната привързаност се развива ако в ранните си години детето е получавало цялата емоционална поддръжка, която му е била необходима. Детето, което е емоционално привързано със своите родители, страда когато е разделено от тях, и е доволно, когато родителите се завръщат. Отнася се с подозрение към другите възрастни, но общува с тях, поощрено от родителите си, или с тяхно одобрение. Семейството е тяхното безопасно място, дома, научава се, че излиза от дома, за да изследва света, но се завръща отново в него. Като възрастни индивиди, изградили този тип привързаност, построяват и романтичните си отношения на този принцип. Те не се боят от близост, създават близки отношения, градят съвместно дом и не го напускат, дори когато усещат, че нещата не са съвсем наред.
Тревожната привързаност е свързана с паника, истерия, необузданост, когато детето е разделено от майката или семейството. Когато се завръща при родителите си, то не отдава привързаност, сърдито е и дори може да ги отблъсне. Бои се панически от непознати, ревливо е, не създава контакти, страхува се да изследва новото. Като възрастен индивид изгражда романтичните си отношения на база тревожност и паника. Често изпада в потвърждения, че не е обичан от партньора си, последвано от обвинения. Когато детето не е получавало достатъчно привързаност създава същият тип отношения. Остава с този страх и като възрастен. Затова родителите, забелязали тревожна привързаност у детето си трябва да се концентрират върху проблема на време.
Избягващата привързаност е изключително сериозен проблем. При този тип взаимоотношения детето не издава никакви емоции. При напускане на родителите, както и при тяхното завръщане то не издава задоволство или страх. Общува спокойно и равнодушно с непознати. Осъществяването на връзка с този тип възрастнен индивид е изключително трудно. Те не се отдават на партньора си и остават резервирани до край в отношенията си. Интимността за тях е опасност и предпочитат да останат в независима близост.
Дезорганизирана привързаност е доста странна като начин на изразяване на отношения. Един път детето е радостно и се хвърля в обятията на майка си, а при друг момент се наблюдава отблъскване. Това дете изпитва едновременно потребност от любов и ласки, но в същото време не може да се справи с проблема, че е било наранено и отблъснато. Този страх го кара да проявява резервираност или отдръпване. При възрастните индивиди това се проявява като поведение, в което не знаем какво искаме. Такъв човек се поддава на импулсни и често противоречиви сигнали. Те не умеят да контролират своите емоции, поради което остават неразбрани от партньора си. Ако видят, че партньорът им е разстроен, те не умеят да утешават, а напротив - нагнетяват. Ако самите те са разстроени им е изключително трудно да дойдат на себе си. Изключително сложна привързаност в интимен план. Никога не знаеш какво да очакваш от този тип възрастен. Този тип привързаност предаваш след това на децата си, защото детските травми, с които не сме се разделили, предаваме от поколение на поколение, твърдят психолози.
Коментари
Публикуване на коментар