Нова работа, нова къща-мечта, да си вземем почивка за няколко месеца и да пътуваме до мечтаните дестинации.... Всички ние мечтаем, но дали тези наши мечти-фантазии се раждат от живот, който не ни носи повече удовлетворение, и възможно ли е наистина да ги осъществим?
Да изоставиш фирмата, в която работиш от години, за да станеш учител по йога, да построиш ферма и да заминеш на село, да оборудваш караваната и да заминеш, просто така за един сезон. Процентът на желаещите да променят живота си расте все повече и повече, 88% от анкетираните в България, но едва 3% от тях са готови наистина да го направят - съответно 10-12% не желаят и никога не са си помисляли да напуснат "рая", който са сътворили за себе си.
Съставяне на план. Думи и само думи, какъв е смисъла на мечтите, ако не сме готови да ги постигнем. Ние хората никога не сме изцяло доволни от себе си, затова често се втурваме към нови идеи, нови предмети, има един непрекъснат стремеж да заменяме старото с ново. Но това не може да съществува като безцелно разкъсване между самите нас и нашите желания, ако искаме да променим нещо, трябва да си съставим план.
Призивът от "другото място"
"Докато умният се наумува, лудият се налудува" има една поговорка. Добре обмисленият проект изисква време, а призивът на сърцето си иска своето. На 40 години Винсънт Деъри напуска работата си като психотерапевт, продава къщата си в Лондон, премества се в Единбург и се затваря в една стая в продължение на две години, за да пише книга. Или, ако трябва да сме по-акуратни – да размишлява върху бъдещата си книга. Първата година прекарва основно в писането на бележки, с които изпълва цялата стая, ден след ден. В края на петата година, станал вече на 45, той завършва труда си, като го озаглавява с високопарното заглавие “Как да живеем” (“How to Live”).
Кризата на средната възраст.
Средната възраст е времето за първа равносметка при много хора. Целите, които някога човек си е поставял, се преоценяват и могат да бъдат причина за депресия, ако сметнем, че щом досега не сме реализирали мечтите си, никога няма да го направим. Някои в тази възраст си дават сметка, че животът може би е превалил вече своя апогей, а това ги кара да се чувстват несигурни и изплашени. Други пък са достигнали до върха на своята кариера и се опитват да се върнат към “по-роматничните” времена като просто мечтаят.
Светогледът
Светогледът се изгражда на базата на осъзнаването на досегашния опит и придобиването на нови познания относно смисъла на живота и съответните на това действия. Така че човек би могъл да живее и без светоглед. Обаче за съзнателния и за несъзнателния, света изглежда по различен начин. „Този, който още се пита колко може да прави две по две, е различен от този, за когото няма нищо по-съмнително от априорните истини на математиката“ казва К. Г. Юнг. Значи, да имаш светоглед означава да си създадеш разбиране за света, в който живееш – да имаш възможно най-добро познание за това, какво е светът, кой си ти самият и да действаш спрямо това. Останалото е бягство в едно детинско състояние или закостеняване в предразсъдъците.
Коментари
Публикуване на коментар