В единият вариант тя е "забранена", наричат я невъзможна, дори обречена, но тя е осъществима. Било по религиозни причини, вражда между семействата, класова разлика и от този род различия. За такава любов си струва да се борим. В другия вариант? Невъзможна е и не си заслужава да се борим за нея, защото партньорите са неподходящи, или иначе казано попаднали сте на грешния партньор.. Но не можем да спрем да мечтаем за него/нея.
Защо "синдром"? Сладостта на забраненото отключва любопитството. Защо да не опитаме, може би ще се получи, защото любовта е и стремеж. Но в случаят стремежът е да се освободим от ограниченията, което е свързано с подсъзнателния ни стремеж да бъдем себе си, да се противопоставим на забраната. И след престъпването на границите ние се чувстваме независими и действени. Удовлетворени. Но всички знаем, че нещата са различни за всеки. Най-податливи да вкусят „забраненото" са по-импулсивните, бунтарите, хората с авантюристично поведение.
Когато човек непрекъснато се впуска в приключения обаче, трябва да знаем, че ако не се полагат усилия да се осмислят причините за поведението, това се свързва със степента на себеоценка. Също така говори и за известна емоционална незрялост и проблем при изграждането на Аз-а.
Понякога човек е подвластен на моментното си желание, трудно може да разсъждава, мислите в тази посока стигат до подсъзнанието и тогава ни се струва, че сме онеправдани от съдбата - колко е ужасно да бъдеш влюбен не в когото трябва. Всички тези мисли и усещания... Не ни напуска онази романтична идея, че тази болка е заседнала на дъното на сърцето ни, че той е единственият, достойният, че сме на правилният път.
След като мине периодът на заслепението, на "лудата" любов, какво остава? И най-вече какво рискуваме да загубим?
Много често жените се ориентират към обвързани мъже, което може да продължи и дълги години. Това несъмнено означава, че жената не е готова да бъде истински интимна, т.е. да допусне някого наистина в живота си. За съжаление често това е изцяло подсъзнателно. Същото се случва и от страна на мъжете, избират си обвързани партньорки. Друга често срещана ситуация е, когато се сблъскаме със страхове в любовта. Докато някои хора се страхуват от отхвърляне, то други изпитват ужасяващ страх от обвързване. Начините по който възприемаме един човек - влюбени сме, заслепени от страст, безразлични или драматични, зависи изцяло от това какви черти приписваме на партньора и какво очакваме от него.
Много често причината е в нашата потисната тревожност - спокойни сме, само когато любимият е до нас, всяка раздяла забива нож в сърцето ни, тази тревожност се разраства до такива размери, че не сме в състояние да забележим нищо около нас. Психолозите съветват в този случай да се потърси помощ, защото тази тревожност е изключително нездравословна. Друга причина е завишената оценка на избраника. Недостижимият обект добива забележителни качества и достига до невероятни висоти. Като луксозна стока, която не можем да притежаваме, но някой ни е дал назаем. Базирана не на любов, а на възхищение.
Каквито и да са причините, каквато и да е невъзможната любов, едно е ясно, тя е обречена на провал и не е здравословна.
Как можем да я преодолеем?
Много отрезвяващ ефект има, ако успеем да се фокусираме върху това, което чуваме от близки и приятели. Разкажете, споделете, опишете връзката си и се опитайте безпристрастно да чуете какво ще ви кажат. Не се настройвайте да защитавате себе си или избранника на сърцето си. Помислете какъв реално искате да бъде вашият партньор, осъзнайте че хората не са прототипи на идеализирани герои. В какви отношения искате да бъдете, самотни, очакващи или удовлетворени и конструктивни.
Онази, истинската любов съществува и с подходящият партньор, и той също може да бъде идеален - за нас самите, да сме привлечени и влюбени, без условия, без бариери и ограничения. Любовта е красива и освобождаваща. Затова, търсете я на правилното място!
Коментари
Публикуване на коментар