Всички сме чували къде на шега, къде на истина - "На антидепресанти съм". Масово сред обществеността се ширят митове за този вид медикаменти. Знаем, че много хора прибягват до тях при симптоми на тревожност, депресия и усещане за емоционална потиснатост. Намират си ги в аптечната мрежа и ги взимат, дори без да са изписани от лекар.
Запомнете - Самолечението е опасно!
Що е то депресия?
Познатият термин депресия е възприет всред обществото като състояние на тъга и мрачно настроение. При депресия в най-общ вид е възможно да има понижено настроение, липса на удоволствие от приятни преживявания, понижена волева активност, нарушен сън, възможно е движенията да са забавени, да има липса на желание за вършене на каквото и да било. При клиничната депресия, която е голямо депресивно разстройство, на лице е продължително и всеобхватно подтиснато настроение, придружено с ниска самооценка и загуба на интерес или удоволствие от дейности, които нормално иначе носят удовлетворение и радост. Изборът на лечение при депресивно разстройство, както и прогнозата за ефективността на лечението, се влияе от това дали са налице някои специфични диагностични белези, като например: каква е тежестта на разстройството, налице ли са характерните за меланхолията телесни симптоми, дали освен основните прояви на депресия се разпознават и симптоми на психоза, дали депресивното състояние прехожда в хронично и т.н.
Какво трябва да знаем за антидепресантите?
Антидепресантите се изписват на пациенти единствено от психиатър. Има три основни вида антидепресанти: трициклични АД, МАО инхибитори (моно-аминооксидазни инхибитори) и SSRI (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина). Третият вид е най-модерен и изчистен откъм нежелани реакции.
Антидепресантите се изписват за клинична депресия, както и за целия спектър тревожни разстройства – обсесивно-компулсивно разстройство, генерализирано тревожно разстройство, пост-травматично разстройство, паническо разстройство.
Клиничната депресия не е измислена диагноза, тя е едно от най-мъчителните човешки състояния на ума. Подобно на всички болести и тази намалява възможността ви да се чувствате добре и да живеете живота, който желаете. Не е признак на слабост да се грижиш за здравето и живота си.
За разлика от психостимулаторите те активират психичната дейност, само когато тя е патологично потисната. При здрави хора антидепресантите не оказват стимулиращ ефект. При депресивно болни те премахват тъгата, потисността на психиката и моториката и активират волевите процеси. Но не всички антидепресанти повлияват тревожността, която може да бъде изразена при някои депресивно болни.
Антидепресантите често причиняват неприятни странични ефекти?
Съвременните антидепресанти имат добра поносимост и страничните им ефекти са сравнително редки, леки и преходни. Обикновено докторите изписват малки дози, след това постепенно се увеличават, а накрая отново се намаляват преди окончателното им спиране.
Антидепресантите предизвикват зависимост у болния?
Първо пак да обобщим, че не трябва при състояния, които могат да се лекуват само с психотерапия, да се започва веднага с медикаменти. Колкото до антидепресантите, по-скоро зависимостта е на психологическо ниво, подобно на всяка човешка зависимост.
За да има траен ефект, медикаментозното лечение с антидепресант трябва да има достатъчна продължителност, което ще се прецени от специалиста, който води терапията. Решението за спиране на антидепресанта е изключително отговорен момент и също следва да се вземе от лекаря.
В интернет пространството е пълно с информация - митове и реалност, доколко са опасни, има ли алтернативно лечение. Нашият съвет е да не се самолекувате и да не си поставяте сами диагноза. Обикновените, малки човешки „нещастия“ се преодоляват по друг начин. Психотерапевта е специалиста, към когото трябва да се обърнете, ако става дума за упорита тъга, депресивни разстройства, тревожност, паника и др. симптоми, да ви се постави диагноза и да прецени дали имате нужда от медикаментозно лечение, съответно да ви насочи към психиатър.
Коментари
Публикуване на коментар