КОГАТО МЪЖЪТ СИ ОТИДЕ....

Мъжете понякога си тръгват... неочаквано, понякога завинаги. Или просто прекратяват връзката. Как да преживеем сложната ситуация, когато сме загубили любимия.

НЕОЧАКВАНИЯТ УДАР. Какво ви идва на ум, когато чуете - мъжът ми си тръгна? Зад тази фраза може би стоят съвършено различни истории. Една жена ни беше разказала по време на групова терапия как споделила с приятелки, че мъжът й я напуснал, защото в последните месеци зачестили конфликтите между тях. Малко след това до нея достигнала и страшната вест, че мъжът й е бил жертва на инцидент и той в действителност никога няма да може да се върне.
В другият случай може би сте чували фразата от жена по повод на бившия - Той е мъртъв за мен. Това е в случая, когато сме "погребали" историята, защото дълбоко сме били наранени от някой. По силата на стресовото въздействие точно тези две ситуации се намират във фаворитния списък: смъртта, която е отнела вашия любим на първо място, и краят след продължителна връзка. В тях има нещо общо и това е стреса от случилото се, болката, тъгата... но и много различия. Да понесеш загуба на любимия след съжителство, означава в повечето случаи да успееш „да събереш“ себе си – емоционално, да подредиш мислите си, да продължиш ежедневието си. Не случайно споменаваме и първия и втория случай, независимо поради каква причина сме загубили, ако преживяването е силно, има определени преживявания, през които ще ни се наложи да преминем. 

ЕДНА СТАНДАРТНА ИСТОРИЯ. /използваните имена тук не са достоверни и всяка прилика с действителни имена и събития е случайна/ Лара е била щастливо омъжена. На пръв поглед историята е банална - влюбване, брак и деца. И така 15 години. Лара има две дъщери, тогава на 8 и 11, когато мъжът й я напуска, просто така, съвсем изненадващо. Тя заминава на почивка с дъщерите си, а той остава в столицата, под претекст че има незавършени дела с клиенти. Когато се завръща у дома тя разбира, че той си е отишъл, няма и следа от вещите му. Какво е почувствала Лара? Шок? Изненада? Ето какво каза тя: "Краката ми се подкосиха, не можех да повярвам, изпаднах в паника, страх. А ние дори до последно се чувахме по телефона, сякаш нищо не се е случило. Започнах да му звъня, последователно няколко пъти, защото отговор нямаше. Написах му няколко съобщения. Все едно - без отговор." 

На следващият ден той й позвънил, за да разговарят. На срещата заявил, че ще се разведе с нея, но ще бъде баща на децата си, както и досега, с цялата отговорност и внимание. Отначало тя се противила, дори го заплашвала, че няма да позволи да вижда децата, че не са му нужни, щом е направил този избор за себе си да живее с друга жена. От тук животът й се превръща в панически стрес, неконтролируеми действия, разговори с дъщерите си, насочени срещу баща им. Не е лесно да обясниш на децата си, че баща им се е изнесъл от дома ви, но от вас зависи как ще го понесат те, как ще разберат, че ви е грижа за тях, че чувствата и любовта на родителите им към тях е все така силна и истинска. Не бъдете егоисти в такива моменти, мислете за своите рожби, защото децата изключително се страхуват да не се почувстват изгубени, необичани и пренебрегнати.

А какво сподели бившия съпруг на Лара: "Знаех как ще реагира Лара ако й бях обяснил предварително, че искам да се разведа с нея. Затова предпочетох да се изнеса по този начин и когато разговаряме да не е в общия ни дом." "Когато се опитах да взема децата си, за да ги заведа на кино се случи отвратителен скандал. Тя затръшна входната врата пред лицето ми и започна да крещи - той е мъртъв за нас, няма го, а децата ми ме очакваха. Тези, които претърпяха цялата болка от развода ни бяха нашите дъщери."

Ето колко различни могат да бъдат тези два случая. В първият, когато сме загубили любимия поради смърт, ние идеализираме образа му. Забравяме скандалите, неудачите, това че сме били наранени, че ни е пренебрегвал. Снимката му е на почетно място в дома ни като "иконостас". А във вторият случай към мъжа изпитваме само гняв, действията ни са неконтролируеми и грозни, заради които след време в повечето случаи изпитваме срам.

Ще разкажа и една трета история. Тя е на 30 години и наскоро се е разделила с мъжа, с когото е живяла на семейни начала в продължение на десет години. Всичко е започнало в университета, една голяма, приказна любов. След това си намират работа, наемат си общо жилище и започват да градят живота си. Нямат деца, но през всичките тези десет години, те са били щастливи, забавлявали са се, споделяли са си. Нищо не е подсказвало, че един ден, той ще я напусне заради друга жена. Как се случва точно раздялата - той заминава при родителите си в провинцията за уикенда, а тя остава в столицата, под предлог че има да пише документация, свързана с работата. Но любимият не се връща, не си вдига телефона, нито пък родителите му отговарят. Тя се качва на автобуса и заминава да го търси изключително притеснена, като в унес, като в кошмар. След което той й казва очи в очи, че всичко е свършило между тях.

В тези три истории няма да се спирам на психологически анализ на случилото се. Няма да правя психо профил на участниците в нея. Това, на което искам да обърна внимание е как да преживеем случилото се.

ДА ПРОДЪЛЖИМ ЖИВОТА СИ. Как да си помогнем след торнадото раздяла? Като начало не очаквайте много от себе си. Вие страдате и ще трябва да преминете през този етап на страдание. Ако ви е тъжно, то бъдете тъжни, ако ви се плаче - плачете. Доверете се на емоциите си, за да намерите пътя към себе си. Не правете необмислени действия, за да няма последствие върху живота ви. Сигурно няма да ви се иска да се поглеждате в огледалото и да се грижите за себе си, в лицето ви ще се чете болката, обидата. И в това не е бедата, защото успеете ли да излезете от това си състояние, то вие ще възвърнете отново усмивката на лицето си. Помнете, че се намирате в особено емоционално състояние, но то не е завинаги. Колкото повече време стоите сама в стаята и потъвате в мъката си, толкова повече време ще ви трябва да влезете обратно във форма. 

Следващата стъпка е да се отдадете на работа. Посещавайте фитнес, движете се, излизайте и контактувайте с хора. Може би ще продължите да бъдете нещастни, но нека не е в леглото, нека бъде сред приятелите ви, роднините, семейството. Грижата за здравето, физическите упражнения, правилното хранене ще ви помогнат да възвърнете силите си и да преодолеете по-лесно мрачните мисли. А и от тук моят съвет, колкото и клиширано да звучи е  - Спрете да говорите за бившия. Вече достатъчно разгледахте в детайли всяка ситуация и всяка реплика, Да, той е в мислите ви, но не споменавайте на глас името му. Говорейки за него, вие продължавате да живеете в миналото. Опита показва, че колкото по-малко говорите за него, толкова по-малко ще мислите за него, а колкото по-малко мислите, толкова по-бързо ще се приспособите към новия живот. Спрете да анализирате и да търсите вина в себе си. 

Не се интересувайте от живота му, не надничайте в социалната мрежа с цел разглеждане и очакване на нови публикации и снимки, не му звънете и изпращате съобщения, когато ужасно ви липсва. В този случай говорете с близка приятелка, майка или лице, на което имате доверие. Подкрепата на най-близките е това, от което се нуждаете в такъв момент.

Забавлявайте се, излизайте с приятели, направете си шопинг, но не се впускайте във флирт и в нова връзка. Необходимо ви е време, а по този начин няма да се справите с чувството си на пустота и самота.

Етапите през, които преминавате в случая са следните:

Отричане: „Това не може да е краят. След ден–два сигурно ще размисли.“

Гняв: „Как можа да ми го причини? Не мога да го понасям!“

Депресия: „Не заслужавам да ме обичат. Никой никога няма да ме обича.“

Приемане на действителността: „Ще се оправя. Беше болезнено, но вече съм по–добре.“

Колкото по-бързо приемете действителността, толкова по-бързо ще възстановите емоционалното си състояние. Гледайте напред! Не спирайте да правите нещата, които обичате! Не бива да позволявате за дълго на тъмнината да се настани в душата ви, така че, вдигнете глава и тичайте към бъдещето, към светлината и радостта от живота! И бъдете уверена, че там ви чакат по-хубави и усмихнати дни!