ОБИЧАТ ЛИ РАЗЛИЧНО МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ...

... Да, защото мъжете и жените са различни и имат противоположни стратегии и поведение.

Да вземем за пример любовта към майката. В ранните детски години момчето си въобразява, че е буквално всичко за майка си. Тази грешка в своето мислене синът поправя някъде към 3- до 5-годишна възраст, когато забелязва, че обект на интерес, грижи и желания е не само той, но и неговият баща. Откритието предизвиква у детето едновременно и тревога, и чувство на облекчение. Това е времето, през което искрената любов на сина към бащата и очакването за взаимност са свързани с хомосексуалността. По тази причина бащата и синът несъзнателно избягват проявите на нежност, което усилва у детето болезненото чувство на несподелена любов. На момчето остава единствено да съхрани спомена за първата и безусловна майчина любов и едновременно с това да преодолее това чувство като се учи да гради отношения с други жени.

Много мъже обаче продължават да възприемат майчината любов така, сякаш не са напуснали утробата на родителката си. Когато мъжът асоциира образа на своята спътница с този на майка си, той трудно проявява инициатива в отношенията и е обзет от несъзнателен страх да не бъде изоставен, да не бъде отхвърлен и да не изпита самота.

Сексуалното развитие при жените протича по друг начин поради факта, че любовта на дъщерята към бащата е хетеросексуална. Това означава, че момичето има шанс да познае трепета, нежността и уважението в любовта още в най-ранна детска възраст. Общуването между дъщеря и баща са първите опити за взаимоотношения в двойка. Този контакт обогатява личността на момичето, дава на жената свобода на чувствата и действията, но в същото време повишава нейните любовни очаквания.

Вероятно вече не се чудите защо срещата между мъжа и жената винаги е среща на две противоположни представи за взаимоотношения, на различен опит. Когато мислят за своята сексуална идентичност, представителите на двата пола си задават различни въпроси. Мъжете по принцип се страхуват да не би да не успеят да задоволят партньорката си сексуално. Жените от своя страна се питат какво точно означава това да бъдат жени. 

Женствеността се усеща като непълнота

– като дефицит от нещо.

Освен това жените са убедени, че единствено любовта е в състояние да ги отърве от всички възможни проблеми и грижи. Подобна илюзия превръща любовта в абсолют. Но абсолютната любов, която жените мечтаят да изпитат, никога не може да бъде съсредоточена в реален мъж.

Тогава на жената й остава едно-единствено убежище – любовта към бога. Отсъствието на реалната любов жените заместват с отдаване на професията си или с любовта към децата.

„Той не ме разбира“ Мъжете сякаш не вникват достатъчно дълбоко в терзанията на своите приятелки или съпруги. Жената възприема отношенията преди всичко като устен договор. Оттук и честите упреци към партньора. „Ти въобще не разговаряш с мен“, което в превод означава: „Ти въобще не ме разбираш.“ В тези фрази много ясно личат различните психологически потребности на двата пола. На жените им е необходимо да изразяват своите емоции вербално. Голяма част от тях се нуждае от това да обсъжда с партньора всички малки детайли от протеклия ден. Благодарение на общуването те осмислят своите преживявания и разбират по-добре себе си. Мъжете са устроени по друг начин. В зоната на техния мозък за речта са отговорни 17% по-малко неврони, отколкото в аналогичния отдел на женския мозък. Освен това мъжете и жените се възпитават по различен начин. В много редки и крайни случаи момчетата разговарят с майките си за своите чувства. В резултат на това жените могат да говорят за своите преживявания, а мъжете предпочитат да използват думите пестеливо и основно за предаване на информация.

Независимо от факта, че жените не престават да обвиняват мъжете в това и онова, нещата все пак са доста оптимистични в последните години. В голяма част от случаите между съпрузите съществуват диалог и разбиране. Те си помагат взаимно и могат да се опрат един на друг. Огромен процент от жените споделят, че съпрузите им са готови да разговарят с тях по важните въпроси. Това са разговори, в които мъжете са готови да дадат съвети, да споделят своя опит и да вдъхнат увереност на жената.

„Той бяга от проблема“. Потребността на жените да формулират всичко личи и в случаите на конфликт, когато обичайното поведение на мъжа е да се обвие в… мълчание. Мъжете обясняват мълчанието с нежелание да разстройват жената допълнително. Страхът на мъжете да обясняват е всъщност страхът от собствените им чувства. Като избягват решението на проблема, мъжете забравят за това, което ги безпокои. По този начин те успяват и да защитят собственото си самочувствие. Като не успяват "да преживеят раздялата с майката", мъжете несъзнателно действат по модела, според който свикват да избягват привързаността. Те не се разкриват, не искат да градят отношения с една-единствена цел – да не би отново да преживеят разочарованието на раздялата. Ето защо по-голямата част от мъжете е ориентирана към професионалната си реализация, с която са свързани, и към целите, които си поставят и с които заместват взаимоотношенията в двойката.

Поведението на много жени може да бъде определено като тревожна привързаност. За тях е важно да чувстват на всяка цена близостта на партньора. По този начин мъжете и жените посвоему се справят с детските травматични преживявания. В резултат на което жената се стреми към мъжа, а той страни от нея. Според специалистите това бягство е свързано и с особеното отношение на мъжете към смъртта.  Взимането на решение означава да се лишиш от възможността да се върнеш назад. Мъжете се стремят да избегнат подобни терзания и се държат отпуснато и вяло. Тази невротична тактика позволява на много мъже да се освободят от чувството за страх, като предоставят на жената възможността да действа вместо тях.

Друг факт, който държи жените на Венера, а мъжете – на Марс, е отношението към секса, което се свързва донякъде с отношението към смъртта.  Жените правят секс, за да бъдат любими. Мъжете се обясняват в любов, за да могат да правят секс. Думите „Начинът, по който правиш любов с мен, сигурно правиш и с всяка друга жена. Но ако ми кажеш, че ме обичаш, веднага придобивам чувството, че съм единствена и неповторима.“ Очевидно е, че мъжете и жените влагат различен смисъл в сексуалността. Мъжете заявяват, без да се колебаят: „Сексът е потребност“, разбира се в днешно време и жените го заявяват, но според Фройд и неговите последователи, подобно твърдение е свързано с особеностите на либидото, което не може да прави разлика между любов и секс. С други думи, жените и любовта им се олицетворяват с богинята Венера, а мъжете с бога Марс.

Изневярата на партньора, и в още по-голяма степен раздялата с него, карат жените да се измъчват с въпроса: „Истинска жена ли съм аз?“ Реакция, която е немислима за мъжете. Тях по-скоро би ги мъчила въображаемата сцена как партньорката им прави секс с някой друг мъж. Някъде дълбоко в женското съзнание стои вярването, че хората са полигамни по своята природа. Някои жени твърдят, че дори и да имат цяла колекция от обожаващи я мъже, за нея винаги ще има един истински мъж, около когото тя ще организира своя живот. Дори и да са влюбени, мъжете никога не се посвещават изцяло на жената до себе си. 

Противно на всякаква логика обаче, именно жените са тези, които завладяват мъжете, а не обратното. Попаднали в плен на женственото излъчване, мъжете често са готови да се предадат без бой на първата срещната непозната. Мъжът мисли за удоволствието, жената – за любовта. На жената е необходимо мъжът да бъде до нея. Мъжът се нуждае от дистанция и собствено пространство, в което може да диша свободно. Според френския психотерапевт Жерар Лелю (Gerard Leleu) мъжкият „страх от любов“ е причина за многовековната дискриминация на жените. Женските полови органи винаги са предизвиквали у мъжете противоречиви чувства. В преданията на различни народи вагината се описва като тъмно и влажно място, всепоглъщащо блато, морски дълбини, в които можеш да се загубиш… Широко разпространена е и фантазията за „ранената“ вагина, която кърви. Женската сексуалност винаги озадачава мъжа дори днес, когато и двата пола знаят много един за друг. Така например те не престават да се чудят как е възможно жените да изпитат много поредни оргазми, а мъжете да „излизат от играта“ след второто или третото семеизпразване.