КПТ предоставя прост начин за разбиране на трудните ситуации и проблемните реакции към тях. Когнитивно-поведенческата терапия подчертава три основни компонента, замесени в психологическите проблеми: мисли, емоции и поведение. Когато се разбият мъчителните чувства на тези съставни части, става много ясно къде и как да се намесим, когато възникне проблем. Ако определена негативна мисъл изглежда да предизвиква верижна реакция на негативна емоция и поведение, най-доброто решение може да бъде тази мисъл да се преразгледа. Ако проблемът идва от модела на поведение, то вероятно нов поведенчески отговор на ситуацията би бил по-полезен.
Често и трите компонента се преплитат в проблемите и емоциите. Упражненията на когнитивно-поведенческата терапия са предназначени да се намесят и в трите компонента едновременно. Например, когато проблемът е неконтролируемо притеснение, упражненията за КПТ могат да помогнат за идентифициране на по-ефективни и обосновани мисли, което намалява тревожността. На свой ред, намалената тревожност улеснява ангажирането с поведение за активно справяне с проблемната ситуация.
Когнитивно преструктуриране:
Когнитивното преструктуриране е упражнение от когнитивно-поведенческата терапия, предназначено да помогне на хората да преразгледат дисфункционалните си модели на мислене и да усвоят нови начини за реакция в проблемни ситуации. Когнитивното преструктуриране често включва регистриране на мислите, което е начин за проследяване на дисфункционални автоматични мисли и създаване на адаптивни алтернативни отговори към тях.
График на дейностите:
Планирането на дейности е упражнение на когнитивно-поведенческата терапия, което помага на хората да се ангажират с поведения, които обикновено биха избягвали поради депресия, тревожност или други пречки. Задължително се включва идентифициране на възнаграждаващо поведение и намиране на време през цялата седмица, за да планирате поведението, така че да увеличите честотата му на извършване. Използва се при депресия като начин за въвеждане на възнаграждаващо поведение в рутината на хората. Макар и прост на пръв поглед, той е основен компонент на поведенческото активиране.
Степенувана експозиция (степенувано излагане):
Експозицията е упражнение, предназначено да намали безпокойството и страха чрез многократен контакт с онова, от което се страхуваме. Доказано е, че това упражнение е сред най-ефективните методи при справяне с всеки психологически проблем. Основната теория е, че избягването на нещата, от които се страхуваме, води до засилен страх и тревожност. Чрез систематичен подход за приближаване към онова, което обикновено избягвате, се получава значително и трайно намаляване на тревожността.
Последователно приближаване към целта:
Това упражнение помага за справяне с трудни или непосилни цели. Чрез систематично разбиване на големите задачи на по-малки стъпки или чрез изпълнение на задача, подобна на целта, но по-малко трудна, хората са в състояние да овладеят уменията, необходими за постигане на по-голямата цел.
Пълноосъзната медитация:
Тя е упражнение, което помага на хората да се откажат от вредното руминиране (мисловно предъвкване) или обсебване, като се научат да се свързват с настоящия момент. Внимателността (пълноосъзнатостта) първоначално идва от будистката медитация и е обект на значително количество нови изследвания за ефективно лечение на психологически проблеми.
Обучение в умения:
То е предназначено да коригира дефицита на умения и работи чрез моделиране, директни инструкции и ролеви игри. Най-честите теми на психообучението са социални умения, асертивност и комуникация.
Решаване на проблеми:
Това упражнение помага, когато е необходимо да се вземе активна роля в намирането на решения на проблемите. Хроничните проблеми с настроението или многократното разочарование могат да доведат до поемането на пасивна роля, когато възникнат трудни ситуации. Обучавайки хората на ефективни стратегии за решаване на проблеми, те са в състояние да си възвърнат контрола и да се възползват максимално от трудните ситуации.
Коментари
Публикуване на коментар