Един от ефективните методи за психокорекция на тревожността и страховете при децата е арт-терапията – това е специализирана форма на психотерапия, основаваща се на изкуството и на първо място на изобразителното изкуство и творческата дейност.
Според Виготски: „Има два основни механизма за психологическо корекционно въздействие, характерни за арт-терапията:
Първият механизъм се изразява в разбирането, че изкуството позволява в специална символична форма да се реконструира конфликтната травматична ситуация и да се намери решение чрез преструктуриране на тази ситуация въз основа на творческите способности на субекта. Вторият механизъм е свързан с природата на естетическата реакция, която позволява да се променя ефектът – „усещането от мъчително и плашещо към носещо удоволствие и чувство за превъзходство (превъзмогване)”.
С помощта на арт-терапията могат да бъдат постигнати следните цели:
1.Постигане на социално приемлив изход за агресивност и други негативни чувства.
2.Улесняване процеса на лечение: несъзнателните вътрешни конфликти и преживявания често са по-лесни за изразяване с помощта на визуални образи, отколкото за изразяването им в процеса на вербална корекция; невербалната комуникация е по-лесна за избягване от цензурата на съзнанието.
3.Придобиване на материали за интерпретации и диагностични находки.
4.Позволява на психотерапевта да работи чрез мислите и чувствата, които клиентът е свикнал да потиска – понякога невербалните средства са единствените, които могат да изразят и изяснят силните преживявания и вярвания.
5.Установяване на доверителни отношения между психолога и детето.
6.Развиване на чувство за вътрешен контрол (работата над рисунки, картини или моделирането осигурява хармония между цветове и форми/време и пространство).
В детска възраст ефективно се прилага също рисунъчната терапия, кукло-терапията, сказко-терапията, съчиняването на истории.
Тревожността и страхът имат изразена възрастова специфичност, която се среща в източниците, съдържанието, формите на компенсация и защита. За всеки възрастов период съществуват определени области, обекти на действителността, които предизвикват повишено безпокойство при мнозинството от децата, независимо дали съществува реална заплаха или тревожността е устойчиво образувание на личността. Тези „възрастови пикове на тревожност” се явяват следствие на значими социогенни потребности.
Във „възрастовите си пикове” тревожността е неконструктивна, защото предизвиква състояние на паника, отчаяние или депресия. Детето започва да се съмнява в неговите способности и сили. Тревожността нарушава не само учебната дейност, тя започва да разрушава личностната структури. Ето защо, познаването на причините за повишаване на тревожността позволява своевременното провеждане на корекционно-развиваща работа, способства за намаляване на безпокойството и за формиране на адекватно поведение при деца в начална училищна възраст.
Тревожните деца се характеризират с често проявление на неувереност и безпокойство, както и на много страхове, при това, страховете и безпокойството възникват в такива ситуации, в които нищо не заплашва детето. Такива деца се отличават са голяма чувствителност. Тревожните деца често се характеризират с ниска самооценка и във връзка с нея – очаквания за неблагополучие в отношенията с другите.
За корекция на психичното състояния при безпокойство и страхове, психолозиге прибягват към използване на редица методи и упражнения на арт-терапията: чрез различните видове изкуства децата застават срещу страховете си и ги преодоляват.
Какви упражнения могат да използват родителите, за да помогнат на детето си?
Упражнение „Разкажи своя страх”
Упражнението включва три фази:
1.В първата част родителят разказва на детето за собствените си страхове, когато е бил малък, като по този начин показва, че страхът е нормално човешко чувство и човек не трябва да се срамува да говори за него.
2.След това детето само да разкаже за своите страхове.
3.Родителят и детето рисуват своите страхове: Родителят: „От какво се страхувах, когато бях малък (а) …”, а детето: "От какво се страхувам..."
Рисуване на тема „Вълшебни огледала”
След като познаваме страха на детето подготвяме три рисувателни листа, на които са нарисувани в контури по три огледала, поставени едно до друго. От детето се иска да нарисува себе си във всяко огледало.
Инструкция: „Сега имаш за задача да нарисуваш себе си и твоят "страх" в трите огледала. Те не са обикновени, а магически огледала. В първото нарисувай себе си малък; във второто – сега; в третото – когато пораснеш”
Разговаря се с детето за страхът.
Какви могат да бъдат страховете? Това зависи от възрастта на детето. Често се сблъскваме с техните фантазните образи – страх от тъмното и сенките в тъмното, страх от вещици, чудовища и таласъми, страх от лоши филмови и приказни герои. То все още трудно различава реалните събития от въображаемите картини. В резултат родителите откриват, че детето пищи и трепери на сън, пак е започнало да се изпуска през нощта, появили са се кошмари.
Едно от най-честите упражнения в кабинета на психолога е Упражнение „Азбука на страховете”
На децата се предлага да нарисуват различни страшни герои на отделни листове и да им дадат имена. След това от тях се иска да разкажат за това което са нарисували. По-нататък децата получават задача да дорисуват и превърнат своя страшен герой в смешен.
Тъй като в състояние на хронична тревожност и страх човек се намира в напрегнато очакване, той не може напълно да отпусне мускулите си, понякога изпитва изтощение, възможно е поява на главоболие и спазми в различни части на тялото, затова едновременно с рисуване или говорене за страхове, с децата психологът провежда и упражнения за релаксация и снемане на мускулното напрежение.
Коментари
Публикуване на коментар