Всичко започна с висока тревожност, самосъжаление, страх ... последва безсъние, нежелание да ходя на работа и се стигна до паник атаки, така започна моята среща с Госпожа Депресия. Името ми е Станимира, това е истинското ми име. Споделям, за да изразя болката си от една страна, и благодарността си от друга.
Бях затворено и срамежливо дете, и до днес смятам, че съм много чувствителна, притеснителна и определено имам трудности с вземането на решение. Имах ниско самочувствие, смятах се за хилава, без форми и не дотам привлекателна като другите момичета. Майка ми никога не ме поощряваше, дори напротив, винаги ми "приписваше" характерни черти на липсващия ни баща.
През годините малко по малко започнах да се “престрашавам” в отношенията си с хората, дори и в отношенията ми с другия пол, влюбих се, разделих се и пак се влюбих. Завърших в Университет, имах приятелки и станах много по-самоуверена.
Всичко беше перфектно, докато един ден не ме навести Тя, Депресията. В началото усещах необяснима тревожност, последваха страхове и безсъние. Не знаех какво да правя със себе си, не мислех че психолог би ми помогнал, въобще не бях наясно какво се случва с мен. Това продължи дълго, но в крайна сметка всичко отшумя... или поне аз така си мислех, близо 4 години без никакви проблеми. Спомням си, че бях заминала на бригада в Ангия с приятелки, може би работата и съсредоточеността ми в дейностите ме спаси. После се прибрах в България, започнах работа, живота тръгна напред с бавни стъпки...
И една нощ Тя влезе в дома ми, ужасна, мрачна сянка, която ме изтощаваше психически и физически.
Един ден сестра ми позвъни на вратата и ме видя в това състояние. Споделих. Да спомена, че ние сме много близки. Мога да разчитам за всичко на нея. Тя знаеше за проблемите ми с депресията, но не предполагаше, че мога да стигна до това ужасно болезнено състояние. Тогава тя ме свърза с Цвети. Отначало не исках да разговарям с никой, съвсем плахо й звъннах по телефона. Гласът й толкова дружелюбен ме спечели. Проведохме едно интро, толкова усмихната беше тази жена, дори си спомних, че си говорихме за някакви съвсем различни неща близо 15 минути. Съгласих се на терапия и работех с нея онлайн, което ми харесваше, тъй като никой не беше в състояние да ме изведе от апартамента. Толкова бях отчаяна, бях се оттеглила от радостите и живота.
Не съм сигурна как точно се случи, но се случи. Може би това е доверието. Когато си избирате психолог е много важно да се доверите. Тогава Госпожа Депресия изпуши последната си цигара и си отиде... отстъпи мястото си на реална хубава дама. Днес съм щастлива.
Имам приятел, когото открих на един трекинг в Рила, намерихме общи интереси и ни е супер забавно заедно, освен че ходим на планина и си правим преходи слушаме музика, и най-вече имаме планове за бъдещето.
Коментари
Публикуване на коментар